Да бъдем двама

Дори да спиш сега под покрив
зад недостъпен още двор
ще помниш как мълчахме мокри
под сянката на южен бор

Дори изписани колони
пред твоя дом сега да бдят
ще искаш пак дървета с клони
край тебе тихо да шумят

Да бъдем двама, само двама
до тебе аз, до мене ти
и между нас веднъж да няма
стени, завеси и врати

Дори да светят полилеи
ще искаш пак като преди
на тяхно място да изгреят
отново пролет и звезди

Дори да имаш златно ложе
ще молиш чакащият мрак
глава на мойта длан да сложиш
в тази нощ добра и пак

Да бъдем двама, само двама
до тебе аз, до мене ти
и между нас веднъж да няма
стени, завеси и врати