Застиваше отпуснат бавно плажът
и залезът в смокините тежеше
Не бе това, което исках да ти кажа
и замълчах, за да ме разбереш

Загива всеки миг,
като сълза отпуснала скръбта си
по наклона на острата ти скула/2

Загива всеки миг, и в нас остава
усещането като шепа пясък
като една мелодия забравена,
която вятърът от нас отнася
една, една мелодия забравена,
която вятърът от нас отнася

Загива всеки миг, /2
като сълза отпуснала скръбта си
по наклона на острата ти скула/2

Застиваше отпуснат бавно плажът
и залезът в смокините тежеше
през вятъра, през вятъра ти тръгваш
ти тръгваш и разбираш че си спомен