Реалност

Видях пъстър свят и беден богат
видях как живеят
в едните очи напират сълзи
а други се смеят

Стои нощ и ден красив манекен
в коприна и кожи
съдран, необут, треперищ от студ
го гледа гавроша


Имал съм щастливи дни,
но не знаех, че са сиви
влюбен бях за миг дори
уви, лъжа горчива

Бях наивен, бях и сляп
мислех си, че верен път?
но прогледнах и видях
не на сън

Зная, че е божи знак
да прозреш, че живееш,
но сега се моля пак
да ослепея