Заключена врата

Колко пъти аз при тебе идвам
врата заключена стои пред мен
търся твоето лице, въпроси спорят в мен
къде грешим щом любовта е в мен

Стъпваш плахо през съня ми боса,
казваш ми, какво дори не знам
търся твоите ръце и не милостиня да прося,
а аз протягам само моята длан.

Защо ли така ни е трудно,
животът е кратък и ясен
съдбата ни хвърля безумно с теб
в радост и болка

Стъпваш плахо през съня ми боса,
казваш ми какво дори не знам
търся твоите ръце и не милостиня да прося
а аз протягам само своята длан