Страх

Защо не тръгнем през града открито
през този свят от завист сътворен
да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен

Да прекосим по улиците стари
заровили зад колоси глави
да минем под прозорците клюкари
измислили убийствени мълви

Да влезнем в черквата неделна даже
загубили за миг и ум и свяст
и да не мислим кой какво ще каже,
сега пред нас, зад нас или след нас

И в песните за тебе съм го писал
и в своите молитви си признах,
откраднах те с единствената мисъл,
че няма за какво да ме е страх

И да изпием чашата горчива,
да няма страх от трънени венци
страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци