Като стара икона

Като стара икона, икона в стената,
закачих доброволно душата си.
Не попитах дали, дали си съгласен
и къде ще я вместиш в съдбата си.

Кой на нея с бои ще рисува?
Кой ще скланя глава от приличие?
Кой със свещ ще се моли да бъде
на заслужено място накичена?

Кой старателно ще почисти
прах и сълзи, раними открития?
Ще проскърца ли щом я докоснат
или благо ще скрие сълзите си?

Но богата със своите приятели
ще запее: светът е чудесен.
Помоли се за нея, о, Господи,
дай и кръста да ръси блаженство.