Самотна луна

Неказани думи стоят между нас,
безмълвни вървим в среднощния град,
дори да е краят, кажи го на глас -
звездите не спят, звездите умират.

Самотна луна ще бъде пътека,
а в мойта душа любов е отнета.
Горещи сълзи ще светят в безкрая,
горчиви следи във мен ще догарят.

Виновното време стои между нас,
виновно мълчим-дотук ли ще спрем...
Дори да е краят кажи го на глас -
умира мигът и всичко умира