"Където няма студ"
Вили: Благодаря ти за хубавите думи... Какво значи "скромно"?... Знам коя съм, здраво съм стъпила на земята, знам какво мога, как да направя нещо така, че да съм добра, а също и как да разваля нещо и да съм лоша... Изкуството да познаваш себе си - това е ключът към реализацията в живота. "Скромно"... Не обичам да се бия в гърдите, че някой казал колко сме прекрасни и автоматически да си вирна носа... Много по-важно е около теб да имаш близки и приятели, които ти казват какво точно не им харесва или трябва да се оправи. Е, не съм чувала някой да каже, че не харесва хитовете "Не мога без теб" и "Обич"... А да не говорим пък за последния, дал име на албума ви - "Където няма студ"...
Краси: Някой сигурно си мисли, че постоянно правим песни и албуми. Може би постоянството в нашия стил се дължи на това, че по-рядко издаваме и повече премисляме нещата.
Вили: За запазване на стила и нивото е "виновен" най-вече Краси. Той е автор на всички наши песни, чужди композиции почти не изпълняваме.
А как се постига това "тайнство", всички да ги запеят - от децата до бабите?
Вили: Винаги съм твърдяла, че нашите песни са своеобразен диалог между мъжа и жената, между хора които се обичат и не се притесняват да си повтарят често това.
Не всички знаят, че сте семейство. На сцената излизат един мъж и една жена , които се обичат, и тази топлота е страшно заразителна... Как се постига и задържа хармонията между двама души, които и работят, и живеят заедно?
Вили: Формулата е търпение. И компромиси. И от двамата. Е, няма семейство, в което всичко е идеално. Най-важното е да познаваш добре различното в човека до теб, и най-вече недостатъците му, за да знаеш в кой момент как да реагираш. Вече мога да кажа, че съм наясно във всяка ситуация какво ще каже или направи Краси. Усетя ли че е ядосан, просто се обръщам на другата страна и млъквам, за да не стане конфликт. Така живеем като се допълваме...
Вие сте различни зодии?
Вили: Аз съм Стрелец, той е Водолей.
- Краси, нали няма да се обидиш, ако подчертаем, че жената крепи хармонията в семейството? Но ти сигурно привнасяш нещо , след като си от такава толерантна зодия - Водолей?
Краси: -А-а, това ми хареса много - "толерантна зодия"... Е, вярно че жената крепи нещата, но се случва и обратното - едно семейство да се разбие първо от съпругата. Казват, че мъжете са малко по-неориентирани и безотговорни. При мен не е така.
След 15- годишен брак как определяш от дистанцията на времето формулата да останете заедно?
Краси: Обичаме се и се харесваме. Аз Вили страшно си я харесвам. Тя някой път се прави на интересна, че видиш ли, с течението на времето страстта между съпрузите угасвала, но при нас не е така.
Има едно предаване "Море от любов", в което хората пред целия български народ си казват един на друг, че се обичат. Вие бихте ли го казали пред многобройната аудитория на "Вестник за жената"?
И двамата: - Да!
Вили: Да, непрекъснато си го казваме. Дори на моменти ми става смешно и ми звучи някак банално. Викам му: "Стига си се занасял! В края на краищата ние вече сме зрели хора!"
Краси: По-важното е, че и казвам, че все още много я харесвам и желая...
Вили: Но какво са думите, ако той в следващия момент затвори вратата след себе си и хукне по негови си дела? По-важно е какво прави, за да ми докаже, че е така. Да ми помогне в къщи, да направи нещо за децата...
Краси, ти си талантлив, ценен и търсен композитор. Вили съобразява ли се с това, помага ли ти?
Краси: Да, не мога да се оплача.
Вили: Давам си сметка, че той е един много талантлив музикант. И че тази дарба трябва да се посвещава само на дуета, а да пише хубави песни и за колегите си. И даже ми е мъчно, когата някоя негова песен не се реализира както трябва, не се рекламира достатъчно, не се чува от повече хора. Радвам се безкрайно, когато постига успехи!
Много хубаво име сте сложили на заглавната песен от новия албум - "Където няма студ"...Навява асоциации за камина, топлота, сърдечност и обич...
Краси: И текстът е много стойностен - на Пламен Тотев. Ако ме питаш къде няма студ, ще ти кажа - в душата на най-близкия ти човек... А не на някое екзотично място примерно.
Вили: Уютът не е в материалното - мебелите, скъпите картини. Най ми е добре, когато съм с Краси и децата. Тогава всичко ми е пълно, притесненията за тримата се стопяват и се отпускам...
Краси: Най-висшият човешки труд и призвание на този свят е да отгледаш и възпиташ дете. Това е най-голямото удоволствие според мен, въпреки, че има много трудни моменти. Ето, нашите деца Господ ни ги изпрати по-късно. И сега всяка сутрин ставаме заедно в 6.30 Помагам и да приготви децата, водя ги на училище, после тя ги прибира. Редуваме се.
Кое само ти можеш да им дадеш и кое - само тя?
Краси: Труден въпрос...
Вили: Майчината и бащината обич са много различни. Винаги съм казвала, че за мен на първо място са децата и Краси не ми се сърди за това. Моето основно призвание е да ги отгледам и възпитам, а на татко им - да ги изхрани. След това е всичко останало. Иначе ако ги нямаше децата, сигурно отношенията не щяха да бъдат други. По-лоши или по-добри - не мога да гадая. На за мен най-важното е от Николай и Рада да израстнат двама прекрасни българи и когато остарея да се гордея с тях. Защото песните отминават...
А талантливият композитор какво мисли по въпроса?
Краси : Интересното е, че когато Вили се държи по-строго с децата, `и прощават, а на мен по - трудно. Рада например директно си признава, че обича повече мама. Докато Ники предпочита в такива случаи мъдро да премълчи.
Ревнувате ли се двамата?
Вили Ако той ми даде повод - да. Засега не се е случвало... Между другото, в началото на нашата връзка, признавам си, бях много ревнива. Определено смятам, че мъжът до мен трябва да е само мой! Не мога да го деля! Искам да съм номер едно в живота му, лошо ли е това?...
А как се влюбихте, ще разкажете ли?
Вили: Бяхме колеги в група "Домино". Преди това, през 1989, започнах в "Стил" с Венета Рангелова и Александър Александров, после ме поканиха в "Домино". С Краси сме работили около 6 години, без да е имало нещо помежду ни. При едно дълго пътуване в Скандинавия се сблъскахме с големи проблеми. Тогава за пръв път видях в него човека, готов да ти помогне в трудния момент. Видях го как той се отнася с цялата си сериозност към връзката ни. Но за да станем истинско демейство , Бог ни прати най-голямата проверка - пет години не можехме да имаме деца. И тогава му казах: " Краси, може би това е проверката на живота, може би трябва да си хванеш пътя и да си потърсиш друга жена, която да те дари с наследници"... Той ми отвърна: "Никога няма да се разделя с теб! Ако трябва ще си осиновим дете..." Тогава окончателно се убедих, че това е човекът, който трябва да е до мен! И ето - децата дойдоха, семейството ни е пълно и здраво.
Затова ли от новия ви албум "Където няма студ" струи такава топлина?
Краси: Топлина казваш... Искам да споделя нещо, което в другите медии все прескачат - било реклама... Този албум нямаше да види бял свят, ако не бяха нашите приятели - семейство Дочка и Николай Баневи. Той е президент на Финансово индустриалния концерн " АКБ Форес " а тя вицепрезидент и пресесател на "Сдружение Демократична мрежа" И въпреки напрегнатата им и отговорна работа двамата не само са запазили не само човешкото у себе си и младежкия си хъс , но са и заклети меломани, които наистина ценят стойностната българска песен. Дочка е и талантлива поетеса, автор е на три от текстовете в албума и доли прие предизвикателството да участва като вокал в три от песните. Николай свири прекрасно на няколко инструмента. Двамата застанаха категорично зад идеята да направим цял албум и го финансираха...От все сърце желая на всички свои колеги да имат такива приятели като тях, които да ги стимулират не само финансово, но и морално, за да се реализира една такава романтична идея, какавато е издаването на албум в днешните трудни времена.
Вие сте имали много възможности да работите в чужбина, но предпочетохте да останете, тук в родината, "където няма студ"?
Краси: Най-лесно е да си пуснеш една печка и да си стоплиш краката, но ако в душата ти е празно и нямаш с кого да споделиш и да си поговориш човешки, студът е страшен...
Децата ви знаят ли на изуст "Аз съм Българче"?
Вили: Разбира се! И не е само това, възпитаваме ги да обичат родината си, да пазят природата. И двамата са научени, когато развият бонбон или дъвка, да приберат хартийката в джобчето си.
Краси: Когато Вили зася цветя пред нашия вход, примерът и се оказа заразителен и всички останали съседи от другите входове също си направиха градинки! Не е ли прекрасно това?...
